Архив: Финална рефлексия

Текстът по-надолу е публикуван на 12 декември 2001 година в "Литературен вестник" от Васил Видински и Йордан Люцканов. По случайност именно с него и приключва дейността на семинара. Това е единствената публикувана саморефлексия и затова е важна, а и има видим идеологически привкус.

"Малка носовка" е студентски филологически семинар. Появи се през есента на 1998 г. с периодичност 1-2 пъти в месеца. Първата сбирка се състоя на 26 октомври. Причината за създаването на семинара бе банална: неудовлетвореност от завареното състояние в Университета. Академичният минимум се изпълняваше инертно; "нещо повече" – той е изключение, сякаш нещо покрай... Вярно че "Старобългаристичния салон" бе извън общата апатия, но той имаше ясни академични параметри (просто едно звено във Факултета може би си върши по-добре работата).

"МН" трябваше да заеме колкото структурна, толкова и идеологическа ниша. В началото започна от "неославянофилството", "неоавангарда", Балканите и медиавистиката. Впоследствие се изсули от световните си напъни и продължи еклектично с канонични български автори (поети-модернисти), далекоизточна екзотика (Образованието в Япония, Хайку) и модни мислители (Маклуън, Хабермас, Дерида), за да стигне наскоро до журналистическата тема: "Терор и теория".

Въпреки промените част от "МН" продължи да проявява интерес и предпочитания към "близката чужбина", особено към близкия и Среден изток. В общия неинтерес към тях (близките) долавяме провинциализма на родното културното мислене. За съжаление "Малка носовка" е твърде малка.

Важно е да се каже, че "МН" е изцяло и единствено студентска инициатива. На семинара винаги присъстват най-малко 15-20 души. Често идват и преподаватели, но само като слушатели, които задават въпроси и спорят редом със студентите (изключение е представянето на "Защо структурализмът не се състоя в Америка?" от Благовест Златанов). Благодарни сме на Амелия Личева, Миглена Николчина, Димитър Камбуров, Боян Манчев, Боян Николаев, Благовест Златанов, Бойко Пенчев и други преподаватели, че са проявявали интерес към нас.

Не всички разработки са били на нужното ниво, но едно нещо не може да се отрече - имаше продължаващи с часове спорове (къде безсмислени, къде - не) и винаги действителен интерес. Защо обаче някои от студентите бяха готови да представят своите курсови работи на преподавателите, но не се решаваха да го сторят пред "МН"? Възможните отговори са може би два: или "МН" се е възприемала като затворена, самозадоволяваща се общност, или въпросите на и отговорността към връстниците са по-стряскащи, от тези към академичния авторитет. Сигурно и двете са верни.

След около 30 доклада и няколко инициативи нека споменем произволно четири: постоянното присъствие на Византийското и Възрожденското на семинара, специално направеният превод на "Différance" (Жак Дерида) от Еньо Стоянов и Дарин Тенев (1999), статията във в-к "Култура" заедно с философски екип "Проектория" - "Университетът: никой не знае защо" (2000) и последната сбирка с 3 разработки на тема "Терор и теория" (2001). Цялата история на семинара, някои от докладите, целите и новините се намират на адрес: www.nosovka.search.bg.

"МН" съществува вече 3 години. Причините могат да бъдат сведени до пет: естественото недоволство и болезненият стремеж за самоутвърждаване през късното юношество, учудващият (упорит) интерес към ученето, така наивната взаимоучителна метода и наложеното от условията в Университета необходимо самообразоване. Може би тези причини се оказаха по-силни, отколкото предполагахме.